Добре дошли
Глава 6: Да искаме булката
На сутринта Райко стана преди първи петли. Вдигна едната ръка и подуши подмишницата си, после стори същото с другата. Зачуди се дали да я смени тая вчерашна риза. Любовният трепет все още го държешеи нямаше време да се бави с глупости. След като взе това важно решение, той хукна към голямата стая, за да събуди баща си.
— Татко, татко! — викаше той и друсаше баща си, все едно стадо биволи го гонеха. — Ставай, татко, ставай да ходим да искаме ръка!
— Ставам, ставам... — измрънка едва-едва дядо Малчо. Не че му се ставаше, но поне единият от двамата му сина вчера беше свършил някаква работа, та редно бе да я доведат до края. Така се отмятаха задачи – една по една.
Стана дядо Малчо, загащи блузата си и излезе от стаята. Обу цървули, наложи кепенцето и подготви каруцата. Нено им пожела успех и остана да изкара животните на паша. Да ходи по чужди къщи на него не му трябваше.
Пътят до Гинкино им се стори двоен и троен – на Райко от вълнение, на Малчо от притеснение. Толкова моми бяха отказали да дойдат у селото, че Малчо започваше да се пита дали не беше лоша идея да засели родата си там. Тази девойка беше последният му шанс, преди баба Малчовица съвсем да му скърши душицата заради „тази негова глупост“, както тя я наричаше.
Стигнаха селото, и сякаш дори конят започна да върви по-бавно. Двамата с Райко оглеждаха къщите, за да познаят тази, която беше описала девойката. Стигнаха до една, изключително красива, опасана с измазан дувар отпред, а ароматен тъмнолилав люляк бе надвиснал над него. Спряха отстрани каруцата и слязоха да огледат. Щом стигнаха до портата, зад нея се виждаше част от двора – достатъчно, за да зърнат и търсената мома.
— Това е, татко, това е тя. Тук сме.
Малчо кимна с глава и почука с чукалото на вратата. Не след дълго се появи едър мъж с огромен завит мустак. Толкова голям, че в него сигурно можеше да намериш половин агнешки бут.
— Кажете, господа, с какво да ви помогна?
— Идваме да искаме ръката на щерка ви — изрече дядо Малчо.
— Коя? — провикна се мустакатия, гласът му отекна като тътен.
— Малката — възторжено отговори Райко или поне така се опита. Пред облика на тоя гигант насреща му трябваше и той да изгледа внушително.
— Влизайте! Седнете ей на оная пейка, сега ще извикам жените.
Малчо и Райко седнаха и зачакаха. От страни на къщата се чу глас:
— Женоооо, викай Рада и слезте долу.
Райко и Малчо още повече се притесниха. Това беше най-важният момент и всичко трябваше да мине по мед и масло. Жените слязоха долу и цялото семейство седна на пейката срещу Малчовите.
— Кажете сега — обърна се бащата на девойката към двамата млади. — Вие искате ли да се вземете?
— ДА! — извикаха и двамата в един глас, след което леко се засрамиха и закикотиха.
— Дотук добре — заяви бащата на момичето. — Има обаче още нещо. Рада ми разказа за вашето село и не съм съвсем убеден. Изглеждате добри хора, но разберете ме – не искам да пускам сама дъщеря си толкова далече и на толкова безлюдно място.
Преди обаче Райко да каже каквото и да било – а думи в главата му изплуваха хиляди – бащата на Рада продължи:
— Освен това има и още нещо. Рада има по-голяма сестра, и първо нея трябва да оженим. Не може първо малката, после голямата. Дочух, че имате още един ерген в къщата. Ако се съгласи той да вземе голямата ми дъщеря, давам ви и малката. Така хем ще оженим и двете, хем няма да се притеснявам, че едно от момичетата ми ще е само надалече.
На Малчо камък му падна от сърцето – вече виждаше в главата си как баба Малчовица го бие с метлата.
— Така е, имам още един син, по-големият ми – Нено. Щом и другата ви щерка е съгласна, взимаме я. Няма нужда да правим отделна сватба, можем заедно да ги оженим. Пък ако искате, попа първо ще опее големите, после малките — изрече със спокоен глас дядо Малчо. Но едва се сдържаше и вътрешно му идеше да подскача от радост. Не стига че е намерил втора булка, ами от втора сватба щяха да спестят. Такъв беше дядо Малчо – беше избягал от Габрово, но габровското не беше избягало от него.
Двамата мъже обсъдиха останалите детайли и си стиснаха ръцете. На изпроводяк бащата на Рада попита Малчо дали иска да види втората си снаха, но всичко вървеше толкова хубаво, че Малчо не искаше да го развали. Нямаше значение дали е хубава или грозна – важното бе, че Малчо отиваше с добри новини при жена си и че бе ударил с един куршум два заека.