Добре дошли
Глава 3: Синовете
На следващия ден дядо Малчо беше отпочинал и мозъкът му казваше, че е време да приложи друга тактика. Защо той трябваше да търси жени за синовете си? Нали те ще се женят за тях? И беше решил — или да му помогнат, или сами да си намерят.
Събра рано сутринта двамата си сина и заедно изведоха добитъка на къра. Там щеше да сподели новия си план. След като стигнаха, им заговори:
— Синове мои... знаете, че вече сте големи, време ви е да се задомите. Задачата обаче не се оказва толкова лесна. Хората не оценяват това наше място и не искат да пратят дъщерите си тук. Вчера обиколих западните села и нито една мома не дадоха. Затова имам нужда от вашата помощ. Утре идвате с мен да обиколим следващите. Като ви видят какви силни мъже сте, всяка мома ще дадат.
Синовете му само кимнаха и не казаха нищо. Знаеха, че майка им отдавна иска да ги ожени, а и си беше време. Тримата се насладиха на тишината, спокойствието и необятната планина, която се простираше пред тях. Новото място наистина беше величествено и дядо Малчо с право го беше избрал. Около тях имаше красота, красота и само красота. Тогава големият се сети:
— Татко, дочух, че след три дни в Гинкино ще има събор. Да опитаме направо там?
— Ех, че си ми умен, сине! Знаех, че и сами можете да се справите. Взимай брат си и отивайте заедно там.
И ето, че дойде време за събора. Запасаха младежите най-новите си ризи — спретнати и изгладени. Изпратиха ги на вратата, а баба Малчовица не пропусна да даде заръки:
— Да не пие този, който ще кара каруцата на връщане! — скара им се тя предварително, защото знаеше, че децата ѝ нямаха същия страх, който изпитваше мъжът ѝ към нея. — И да намерите добри и работливи момичета, а не някои мръсници!
Така викаше баба ми на всички, които не бяха добри майки, домакини и съпруги. Тя не вникваше в смисъла на думата и не знаеше значението, с което бихме я употребили днес.
— Запомнете тези, които първи си тръгват. Това са момичетата, които знаят, че трябва да станат рано, за да помагат на майките си!
Това беше последната заръка на баба Малчовица и беше най-важната. От години тя гледаше сама мъж и двама сина. Къщата имаше нужда от пъргава женска ръка, която да ѝ помага.