Добре дошли
Глава 4: Задачата
Двамата младежи стигнаха в Гинкино. Паркираха каруцата и се заловиха за работа, защото те не бяха там да си почиват. Беше им поверена задача и не искаха да разочароват майка си. А дали искаха да се женят - никой не ги питаше.
Големият, Нено, беше по-стеснителна душа. Най обичаше след работа да си почива. Тия шумове и веселби му идваха в повече. Понякога дори песните на птичките го изморяваха. Тишината бе неговата най-голяма изгора. Ако можеше да се тя да му стане булка, щеше да е най-щастливия човек на света. Уви, пред майка му тия не минаваха. И докато си мислеше колко неприятна е цялата тая работа, брат му Райко вече се беше хванал на хорото между две едрогърди моми и се чудеше на къде по-напред да гледа: дали в краката си или на ляво или на дясно. Той беше общителен, силен и омайваше девойките майсторлъшки. Неговият проблем със задачата бе, че трябваше от жените да избере само една. Ако можеше, щеше всичките да ги натовари в каруцата, а останалите да носи на гръб и на ръце, само и само да има.
Нено, горкия, реши да си сипе една ракия от селския бар (разбирайте дамаджани подпрени до купа сено, да не паднат). Сипа си в канчето и седна на възможно най-отдалечената пейка. Не че обичаше кой знае колко да пие, просто отлагаше неизбежното. Стоя, гледа, въртя се, опитваше кураж в себе си да намери. За кво му беше тая жена, после пък деца да пищят. Семейната концепция му беше по-непозната отколкото на баба ми висшата математика. Такъв беше моя баща, още от раждането - обичаше ни, но можеше и без нас да мине.
Ненадейно една сенчица затъмни чашата му. Той погледна нагоре и видя едно стройно момиче, добре изглеждащо.
- Аз съм Нада - Представи се тя. - Ти май не си от тук.
- Да, не съм - каза Нено, а на ум добави "Не искам и да бъда".
След като не каза нищо повече, момичето реши да попита това, за което беше дошла.
- Пейката е голяма, може ли да седна?
И преди Нено да измърмори каквото и да било, девойката седна възможно най-далече от него.
- Ей тук тайно съм си зашила едно джобче - сподели тя и го подкани да зърне ъгълчето на книгата, която беше скрила там. - Не се притеснявай, ще си чета тук и няма да ти преча. Мама ме кара да идвам, инак щях да си стоя вкъщи.
И така Нено осъзна, че двамата имат нещо общо. И двамата обичаха тишината и спокойствието, макар да му се наслаждаваха по различен начин. Това бе искрицата кураж, от която имаше нужда, за да я заговори.
- И аз съм тук по заръка на майка ми, прати ме жена да си търся.
Както забелязвате, Нено не беше особено тактичен. Нито пък обичаше празните приказки.
- И каква я търсиш? - Нада попита.
- Аз много не избирам, само да дойде с мен в Малчевци.
- Малчевци ли? Не съм го чувала. Но тате никъде не ме пуска да ходя. С мама не могли да имат повече деца, а мен ме пазят от всичко. Татко има мелница, заможен е, но иска като се омъжа вкъщи да живея. Мъж да му помага с работата. От цяло Гинкино се редиха... - след това прошепна тихо - … но аз никой не харесвам. - Усмихна се Нада и сложи ръка на устата си.
А Нено, сърце жално - душа плаче! Според баба Малчовица единственото по-лошо от стар ерген бе заврян зет. И Макар Нено и Нада за започваха да звучат като добра компбинация в главата му, след нещо като полу-въздишка Нено изпи остатъка от ракията на екс, смирено кимна на момичето и стана без да каже нищо.