Добре дошли
Глава 5: Завръщането
Тръгна Нено напред, търсеше в тълпата брат си. Надяваше се поне той да е постигнал някакъв успех. Продължи напред и видя Райо, седнал на една пейка, да се държи за ръце с момиче. Видимо моментът не беше подходящ, затова се отдалечи. Завъртя се наляво, завъртя се надясно – всичко му се стори много объркано и шантаво. Усети, че беше време да се оттегли.
Стигна до каруцата, погали Оби по главата и се изпъна вътре. Конят бе кръстен на прадядо му Обретен, а по традиция своето първо чадо трябваше да кръсти на баща си. Започна да си мисли за мъжки имена – Манчо, Мънчо, Мончо, Мунчо, Менчо, Минчо... А колко по-лесно щеше да бъде да си купи магаре и да го кръсти Марко! И без това, каква беше разликата между децата и магаретата? Ражда се инат, а ако успее някой да го опитоми, може и да стане човек. Поне магарето даваше мляко. Децата даваха само сополи и главоболия.
Нено бутна едно сламено стръкче между зъбите си и погледна нагоре към звездите. Имаше толкова много звезди, но всички бяха далече. Толкова далече, колкото и шансът му да си намери жена. Мислеше си как това винаги е било задача на родителите – отиват в някое село, чукат на вратата на някоя къща, виждат някакви хора и си стискат ръцете. Булката виждаш чак на сватбата, и какъвто ти е късметът. А сега, не стига че трябваше да се жени, ами и сам жената да си намира. Звучеше като твърде голяма разправия. А най-лошото беше, че като сам си я избереш, после не можеш да се оплакваш. Ще ти кажат: „Ти къде гледа, бре, момче!“ и на никого няма да му е жално за тебе.
Не след дълго Нено чу стъпки и надигна глава. Беше брат му, ухилен до ушите.
— Нено, Нено! — провикна се Райко. — Намерих си жена, Нено! Къде отиде, исках да ви запозная. Да я видиш само – красива, мила, добра! Оная баклава на масата опита ли я? Тя я е правила! Чинията облизах даже! Утре с татко отиваме да ѝ искаме ръката. Нямам търпение да се оженя за нея!
— Браво, братчето ми! Радвам се за теб! Дано сте много щастливи и само мусака да ти прави! — рече Нено с обичайния си монотонен глас.
А Райо го издърпа от каруцата и започна въодушевено да го подмята нагоре.
— Нено, знам, че не си такъв, но този път се зарадвай за мен искрено! Влюбих се, Нено, и няма по-голямо щастие на света!
Райко метна Нено на земята като чувал с дюли за ракия и с един скок се се озова в каруцата.
— Хайде, Нено, стига си се излягал, вкъщи ще спим! Идвай да караш, че пих ей толкова! — каза екзалтирано Райо, опитвайки се да изчисли нещо, за което не му стигаха пръстите на ръцете.
След това продължи да бърбори разни небивалици. Нено знаеше какъв става брат му, когато се въодушеви, и не му обърна особено внимание. А имаше и друга задача – да се подготви за словесния сблъсък с майка си, която беше убеден, че поне от час тропка с крак и чака неспокойно до вратата.